Кратка история на рогозенското съкровище
Рогозенското съкровище е открито случайно през 1986г в с. Рогозен. Селото се намира в Северозападна България, близо до гр. Враца.
След обстойно проучване, археолозите казват, че то е най-голямото откривано до сега, не само на територията на България, но и в Европа, което го прави най-значимото до този момент.
Откривателите намират 165 предмета с общо тегло над 20кг, изработени от висока проба сребро, като някои от тях имат и допълнително частично позлатяване. Това са предимно фиали и кани, всичките безценни и уникални.

След многобройни анализи и изследвания, установяват, че тези съдове са произвеждани по различно време. Това е причината да се даде доста широк период от време на тяхното датиране – от края на VI до началото на IV век пр. Хр.
По всяка вероятност, съкровището е изработвано от майстори от различни области. Някои от фиалите и каничките са свързани с гръцката митология, други са с опредени тракийски сюжети.

Рогозенското съкровище е от съществено значение за нас, българите, най-вече за това, че голяма част от предметите са изработени от траките, населяващи нашите земи. Съдовете смайват с удивителните си форми и богатата украса.
Учените са впечатлени от надписите върху някои от фиалите. От тях те предполагат, че Рогозенското съкровището е принадлежало на цар Котис, който е бил владетел на Одриската държава.

Целият блясък на оригиналното Рогозенско съкровище можете да видите в Регионалния исторически музей във Враца. Малка част от него е дадена на Архитектурния музей в София.
Могила „Голяма Косматка“ край Казанлък остава едно от най-значимите археологически открития в България. Гробницата на тракийския цар Севт III разкрива свят на символи, власт и изящество, запазен в злато и сребро. В тази статия проследяваме историята на откритието и значението на предметите – златния венец, киликса, каната и фиалата – които продължават да вдъхновяват и днес. Историята не е само минало. Понякога тя има форма, пропорция и блясък.